Posted By Хоризонти on 23.01.2012
Сянка В топлите страни слънцето пече много силно. Там хората стават от жегата съвсем кафяви, а в най-топлите земи — дори напълно черни. Впрочем това, което ще разкажем тук, се случи не в най-топлата страна. Там пристигна един учен от студените земи. Той мислеше, че ще може да се разхожда из улиците също тъй свободно, [...]
Posted By Хоризонти on 08.01.2012
Пумпалът и топката лежаха редом в сандъчето с играчките. И ето, пумпалът каза на топката: „Защо пък да не се оженим, щом лежим редом в едно сандъче?“. Но топката, която беше направена от кожа и се мислеше за много важна госпожица, не отговори нищо на това предложение. На следния ден в стаята влезе малкото момче, [...]
Posted By Хоризонти on 02.01.2012
В гората, на стръмния бряг край самото море, растеше стар, престарял дъб. Той беше на триста шейсет и пет години, ала за дърветата годините са същото, каквото са за нас, хората, дните. Денем ние сме будни, а нощем спим и виждаме разни сънища; с дърветата е съвсем иначе: те са будни през трите годишни времена [...]
Posted By Хоризонти on 30.12.2011
По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис:прекрасни порти,зад оградата – музика, цветя, ромолене на ручеи. -Какво е това?-попитал пътешественикът пазача на портата. -Това е рая. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински. -Има ли вода? -Колкото искаш-чисти фонтани, [...]
Posted By Хоризонти on 20.12.2011
В една шушулка седяха пет грахови зърна. Зърната бяха зелени и шушулката беше зелена, затова те мислеха, че и целият свят е зелен. И туй, разбира се, беше напълно естествено. Шушулката растеше, растяха и граховите зърна. Те се нагаждаха към условията и седяха редом едно до друго. Слънцето грееше и топлеше шушулката, а дъждът я [...]
Posted By Хоризонти on 22.11.2011
Виждали ли сте някога някой стар, съвсем стар шкаф, почернял от времето и целият покрит с резба във вид на разни кръгове, цветя и листа? Точно такъв шкаф имаше в една стая. Той беше останал наследство от прабабата и беше покрит от горе до долу с резба — рози, лалета и най-чудновати кръгове, из които [...]
Posted By Хоризонти on 19.11.2011
Никой на света не знае толкова много приказки, както Оле-затвори-очички. Пък и как умее той да ги разказва! Всяка вечер, когато децата седят мирно край масата, се явява Оле-затвори-очички. Изкачва се тихо по стълбата, защото ходи по чорапи, отваря съвсем леко вратата и — црък! — напръсква децата по очите със сладко мляко. В ръцете [...]
Posted By Хоризонти on 09.11.2011
Градината беше оградена с лешников плет, зад който се простираха поля и ливади с крави и овце. В градината растеше розов храст, цял покрит с цветове, а под него седеше един охлюв, който мислеше за много важни неща или, с други думи, мислеше за себе си. — Почакайте малко, дайте ми само срок! — говореше [...]
Posted By Хоризонти on 03.11.2011
В Копенхаген има една улица, наречена „Улица на малките къщи“. Наистина преди много-много години тая улица беше почти цяла застроена с дървени бараки, прилични на ония, които и днес още се строят по време на панаирите. Вярно е, че тия къщи бяха малко по-големи от панаирните бараки и имаха прозорци, но в рамките на тия [...]
Posted By Хоризонти on 25.10.2011
„Нещо“ — Искам да направи нещо — каза най-старият от петимата братя, — искам този свят да има някаква полза от мене! Нека положението ми си остане най-скромно — не е беда. Стига само това, което направя, да бъде полезно. Ще правя тухли, от тях има нужда, а това е все нещо. — Да, [...]