Един селянин отишъл в гората за дърва. Тръгнал между дърветата и намерил една яма, два човешки боя дълбока. В ямата – мечка. Върти се назад-напред и ръмжи. Чака да дойде ловецът, който е изкопал ямата, за да я прибере.

– Какво правиш тука, Мецано? – попитал дърварят.

– Строполих се като кьорава надолу с главата и не мога да изляза. Моля ти се, дърварко, помогни ми да се измъкна. Ако ми помогнеш – ще ти дам, каквото искаш.

– Как да ти помогна? – замислил се дърварят.

– Спусни ми една стълба в ямата – подсетила го мечката, – по нея да изляза.

– А бе, аз стълба нямам, но ще ти подам ритлата на колата – отвърнал дърварят и спускал ритлата на колата в дълбоката яма.

Мечката внимателно почнала да се катери нагоре по ритлата и излязла навън.

Отървала кожата.

– Казвай – рекла тя на дърваря, – какво иска да ти дам, задето ми спаси живота?

– Нищо не искам – отвърнал дърварят, – не е голяма работа, една ритла съм ти подал.

– Без нищо не може – рекла мечката. – Ще вземеш нещо. В хралупата, където живея, имам три делви мед. Ела да ти дам едната.

„Защо да не го взема“ – рекъл си дърварят, закрачил подир мечката и прибрал делвата. Като си тръгнал, мечката му поръчала:

– Този мед е само за тебе. Ти ще си го ядеш. Няма да даваш никому от него. Ако дадеш на жена си или на децата си, свършено е с тебе, ще те изям. Тъй да знаеш.

Нямало що. Насякъл селянинът дърва, натоварил колата, наместил най-отгоре делвата и се прибрал у дома си. Децата му го посрещнали на вратника и щом зърнали делвата, почнали да подскачат.

-Тате, какво ни носиш в делвата?

– Нищо няма – отвърнал дърварят, – делвата е празна.

И като разпрегнал воловете, внесъл делвата в зимника, потулил я на едно тайно място и почнал да си яде скришом от меда. Не щеш ли – децата го усетили и захванали да му се молят:

– Тате, дай и на нас от онуй нещо, дето си го скрил в зимника!

Селянинът си помислил тъй: не е хубаво аз да ям мед, а децата ми да се облизват. Ще им дам и те да хапнат, че каквото ще да става.

Слязъл в зимника, изнесъл делвата и казал на децата си:

– Ще ви дам да си хапнете мед, но по-напред излезте навън и погледнете дали някой не се върти край къщата.

Децата излезли навън и скоро се върнали:

– Няма никой, тате, само маминият сукман се чернее под стряхата. (А то било мечката, която всичко видяла и всичко чула.)

Изяли децата меда. Облизали делвата. Бащата дигнал празната делва и я понесъл пак към зимника, но мечката го преварила и почнала да ръмжи:

– Е, дърварю, каква ни беше думата? По-скоро върви на реката да се изкъпеш!

– Защо? – попитал селянинът.

– Защото ще те изям!

– Бре, ами сега! – Селянинът изтръпнал от страх, но нямало що да стори: тръгнал към реката, а мечката – подире му. Върви селянинът и сьлзи текат от очите му, изневиделица насреща изскочила лисицата.

– Защо плачеш? – попитала тя селянина.

Селянинът и разправил всичко от начало до край. Лисицата го изслушала внимателно и поклатила глава:

– От цялата история само едно нещо не мога да повярвам.

– Кое? – попитал дърбарят.

– Не ми се вярва, че мечката може да ходи по стълба.

– Мога – изръмжала Баба Меца, – и по дърветата мога да се катеря, и по стълба мога да ходя.

– Аз, додето не видя с очите си, няма да повярвам.

– Тогава да вървим! – провикнала се мечката. – Аз ще ти покажа мога ли или не мога.

– Къде да вървим?

– В гората.

Отишли тримата в гората и щом стигнали до вълчата яма, мечката извикала:

– Едно, две, три!

И се съборила в ямата.

– Тичай по-скоро за ритлата! – извикала мечката на дърваря.

– Ти остави ритлата, ами донеси секирата, за да се разправиш по дърварски с тая неблагодарна мечка! – обадила се хитрата лисица. – И чувай какъв съвет ще ти дам: отсега нататък, видиш ли мечка стръвница, паднала в яма, да не и подаваш стълба!